България е малка страна, която обаче има забележителна природа, привличаща посетители от цял свят. Богата на природни красоти, страната ни предлага идеални условия за истинско бягство от сивото и забързано ежедневие.
Образците на европейска архитектура тук са повече, отколкото в който и да било български град. Той е най-големият български град на река Дунав.
Множество авторитетни европейски страни като Австро-Унгария, Русия, Гърция, Русия, Великобритания, Италия и Прусия, Франция, Белгия, Холандия, Румъния и Испания избират именно Русе за седалище на своите дипломатически мисии. Така европейската култура прониква на територията на Русе. Тези консулства се запазват в града и след Освобождението, когато Русе е най-големият град в Княжество България. Русенци започват да пътуват с параходи до Виена, започват да изпращат децата си да учат там, както и в други градове като Грац и Будапеща. По улиците на града се разхождат хора, които говорят българския, немски, турски, арменски, иврит, френски. Благодарение на това, че градът се намира до река Дунав, търговията процъфтява. Архитектурата на града е запазена през годините и му придава една уникална атмосфера, защото Русе прилича на европейски град от Западна Европа.
Тук работят плеяда известни архитекти, които имат много голяма заслуга градът да изглежда по този начин. Има много обществени сгради, които са изградени в неокласически стил, характерен за европейските градове през втората половина на XІX век. Тук може да видите елементи на барок, готика, ренесанс.
Кои са най-красивите сгради в Русе, които обезателно трябва да видите, ако не сте родени в града и не живеете тук. Най-впечатляващата сграда е Театъра или Доходното здание, открита през 1902 година. Конкурсът за архитектурния проект е спечелен от виенския архитект Раул-Паул Бранг, който спечелил и премия от 1500 златни лева с проекта си в неокласически стил. Сградата има красива фасада и седем фигури на покрива.
Те са символи на изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и свободния полет на духа. Най-отгоре е символът на търговията – Меркурий. В края на ХІХ в. и началото на ХХ век, русенските улици – „Александровска“, „Княжеска“, „Пиротска“, “Търговска“(„Славянска“) и „Николаевска“, изглеждат великолепно, защото на тях са разположени стилни сгради.
Интересна забележителност е и Музеят на градския бит, наричан още „Къщата на Калиопа“. През 1889 г. Русенската община доставя гранитни павета произведени в кариерата Сан Рафаел край френския град Марсилия. Русенската фабрика „Труд“ пък започва да произвежда керамични павета и тротоарни плочки. Ето това е причината тротоарите и улиците да изглеждат впечатляващо. Първата административна сграда в България след Освобождението е Окръжното управление в Русе (днес Исторически музей), построена през 1882 г. по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер. Мъжката гимназия „Княз Борис“ (днес „Христо Ботев“), както и сградата на Търговско-индустриалната камара също заслужават внимание.
В момента във втората сграда се помещава Регионална библиотека „Любен Каравелов“. Тези сгради се намират на площад „Ал. Батенберг“, където е построена банката на братя Симеонови, по-късно Русенска Популярна Банка, а сега „Банка ДСК“. Старото музикално училище на ул.“Борисова“ пък е единствената сграда в готически стил.
По проект на Едуард Винтер е построен православния храм „Всех святих“, разрушен през 1975 г., за да отстъпи място на Пантеона на възрожденците. Католическият храм „Свети Павел от кръста“ е построен по инициатива на полски офицери и в него се намира първият в България църковен орган. Забележителна е и градската градина, където се намира Паметникът на свободата, изработен от италианеца Арнолдо Дзоки. Този паметник се е превърнал в символ на Русе и е част от неговия герб.
В града има толкова много красиви сгради, ще е трудно да изброим всички, като част от тях са банка „Буров“, сградите на Застрахователно дружество “България“, банка „Гирдап“, хотел „Тетевен“, бирария Стефан Гъдев, Католически пансион „Нотр дам де Сион“ (сегашната Английска гимназия). Всичко това дава на русенци пълното основание и самочувствие да продължават да наричат с гордост своя град „Малката Виена“.
Русе е град първенец за страната ни. Какво имаме предвид. Тук преди Освобождението за пръв път има съвременна печатница. В този град за пръв път у нас улиците получават имена. Както вече сме ви разказвали тук е построена първата железопътна линия – между Русе и Варна, като тук се намира най-старата железопътна гара у нас. В града е изградена и първата фабрика за алкохолни напитки. След Освобождението нещата не се променят, защото в Русе е създадена първата частна банка, първото застрахователно дружество, първата фабрика за обработка на кожи, първата плетачна фабрика, първата метеорологична станция, първата пивоварна, първата фабрика за производство на сапун, фабрика за производство на мебели, първата търговска камара, първото техническо дружество.
Може да посетите и две къщи, които тясно са свързани с нашата история. Това са домовете на Захари Стоянов и баба Тонка. Всъщност, Захари Стоянов е роден в Медвен, но счита Русе за свой втори роден град. Любопитно е, че след Освобождението той се жени за най-малкото дете на Баба Тонка – дъщеря й Анастасия, като двамата живеят в Русе. В Музея на транспорта може да видите реалните вагон-салони, в които са пътували княз Александър Батенберг, княз Фердинанд I и цар Борис III. Всичко това, което изброихме до момента дава пълното основание на хората да наричат град Русе – „Малка Виена“.
Паметникът на Свободата в гр. Русе е абсолютният символ на града и един от най-красивите монументи в цялата страна. Представлява монументална пирамида – основа с постамент, колона и статуя. В основата на паметника има три барелефа, изобразяващи сцени от борбите за национално освобождение, както и статуи на два лъва – единият разкъсва с уста робски вериги, а другият брани щит и меч, символизиращи свободата. На високата колона е поставена бронзова статуя на жена, също символ на свободата, която с една ръка държи меч, а с другата ръка сочи на север – посоката, от която са дошли освободителните руски войски.
Проектът е поверен на известния по това време италиански скулптор Арнолдо Цоки, който е сътворил красиви монументи в цяла Италия, в САЩ, дори в Аржентина, а в България има няколко, сред които паметникът Цар Освободител в столицата и фонтанът на Деметра в Пловдив. За осъществяването на проекта е донесен гранит чак от Австрия.
Паметникът е готов през 1908 г., но е официално открит на следващата 1909 г. За официалната церемония в Русе се стичат българи от цялата страна, много от които ветерани от Априлското въстание и Руско-турската освободителна война. От тогава до днес този паметник е жива част от историята на града, ярък символ на стремежа към свобода и любимо място за срещи на русенци.
Доходното здание е сграда с мисия, сграда на съглашателството, сграда на духа. Ценен архитектурен шедьовър, изграден по проект на виенския архитект Петер Паул Бранк, който създава неповторимото усещане за европейски стил у русенци. Построено е в периода 1898-1902 г. в централната част на град Русе. Името произлиза от идеята сградата да носи на тогавашното училищно настоятелство доходи от наемите за предвидените магазини, театрален салон, библиотека и казино.
Зданието е изградено в стил нео-барок с впечатляваща фасада, включваща колонади, пилястри и други декоративни елементи. Необарокът е характерен с богата орнаментика и комплексни архитектурни форми. Фасадата на Доходното здание е внимателно изработена със забележителни детайли като украсени прозорци, извити балкони и корнизи. Тя е симетрична и впечатляваща.
Непосредствено след преминаването на руската армия през река Дунав през 1878 г. започва изграждането на държавната организация на България. Тези функции са възложени на гражданското управление, формирано при главнокомандващия на руските войски. Негова основна задача е замяната на турската власт в освободените територии с нова администрация.
След Освобождението от османско владичество територията на Княжество България е разделена на 5 губернии: Софийска, Видинска, Търновска, Русенска и Варненска. Съдебната система в Княжество България е организирана и функционира въз основа на Временните правила за устройство на съдебната част в България.
Според Временните правила от 24 август 1878 г. се създават Окръжни съдилища във всеки административен окръг. На тях са подсъдни всички граждански, търговски и наказателни дела. Те са първоинстанционни съдилища.
В главните търговски центрове, според Временните правила, се предвижда да се създадат Търговски съдилища. Такова е създадено само в Русе. В центровете на губернии се създават Губернски съдилища, които се явяват като апелативни съдилища, където се решават окончателно граждански, търговски и углавни дела, постъпващи от Окръжните и търговските съдилища.
Окръжен съд – Русе правораздава като първа инстанция по граждански, наказателни и търговски дела. По отношение правосъдната дейност на районните съдилища в съдебния окръг, действа като въззивен съд по наказателни и граждански дела. Съдът се ръководи от председател и заместник-председател. Съдиите от Окръжния съд са разпределени в отделения – гражданско, търговско и наказателно.
Вазата е създадена в средата на 50-те години на XX век. Височината й е 3,40 м, а в най-широката ѝ част обиколката ѝ достига 7 м. Цветната атракция има изградена собствена поливна система. Всяка година външният ѝ вид изобразява различни красиви фигури.
Русенската опера има над вековна традиция в оперното изкуство, с първи спектакли още в края на XIX век. От малка любителска трупа до утвърден държавен културен институт, тя продължава да вдъхновява публиката с богат репертоар и значими български и международни постановки.
Първата сериозна и постоянна структура, която изпълнява оперна музика е създаденото през 1891 година от Атанас Паунов и Трифон Ц. Трифонов Музикално дружество „Лира“. Така на русенска сцена се появяват „Танхойзер“ от Вагнер (1901), „Ернани“ от Верди (1904), „Фауст“ от Гуно (1910) и много други оперни и оперетни заглавия. Те успяват да събудят трайно интереса на русенци към оперния театър. В резултат на набиращия все по-голяма популярност оперен жанр, през 1919 година се създава и Оперна дружба – институцията, която след различни трансформации днес познаваме като Държавна опера – Русе.
Със своя интензивен творчески живот Русенската опера винаги е била привлекателна и за звезди от световен мащаб. На нейната сцена са гостували артисти със световна слава и признание като, Христо Бръмбаров, Тодор Мазаров, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, също и Анна Томова-Синтова, Александрина Милчева, Дарина Такова, Калуди Калудов, Алиса Зиновиева, Николае Херля, Владимир Атлантов, Глория Линд, Силвия Шаш, Ава Купър, Зинаида Пали, Питър Глосоп, Марио Маланини, Марцио Джоси, Лео Нучи, Октав Енигареску, Помпей Хъръщяну;
Русенската опера притежава записи в златния фонд на БНР и БНТ. Има множество участия в международни фестивали в България и зад граница – в Швейцария, Австрия, Германия, Франция, Италия, Румъния, Гърция, Испания и другаде. С огромен успех преминават и гастролите на русенския оперен театър в Румъния, Гърция, Украйна, Испания, Холандия, Белгия, Люксембург, Австрия, Германия, Франция и Португалия.
През 1999 година Русенска народна опера и Държавна филхармония – Русе се обединяват в една институция, която първоначално се нарича Оперно-филхармонично дружество – Русе, а от 2010 година – Държавна опера – Русе.
Дунав мост в Русе е значим архитектурен обект, който свързва града с Румъния. Важен е не само за инфраструктурата, но и за икономическите и културните връзки между двата бряга на река Дунав. Построен е за две години и седем месеца, с цели седем месеца по-рано от предвидения срок. Това става възможно благодарение на приложените поточно-скоростни методи и широка механизация. Съставен е от стоманени конструкции и бетонни елементи.
Структурата е предназначена за автомобилен трафик, като също така осигурява възможност за пешеходци и велосипедисти. Мостът е създаден в съвременен инженерен стил, който се фокусира на функционалността и устойчивостта на конструкцията. Дължината на моста е около 2 километра, а ширината му осигурява комфортен двупосочен трафик.
Важен не само за инфраструктурата, но и за икономическите и културните връзки между двата бряга на реката, Дунав мост е изграден с цел улесняване на търговията и културните обменни дейности между Русе и Гюргево.
Пантеонът е разположен в старото гробище на град Русе, в Парка на възрожденците. Пантеонът на възрожденците е издигнат в памет на българите, дали живота си за свободата на България. Той представлява паметник-костница, съхраняваща костите на 453-ма революционери и опълченци, участвали в Руско-турската война (1877-1878 г.), четници и културно-просветни дейци.
Тук са положени костите на Любен Каравелов (1834 г. – 1879 г.), Захари Стоянов (1850 г. – 1889 г.), Тома Кърджиев (1850 г. – 1887 г.), Атанас Узунов (1857 г. – 1887 г.), Олимпи Панов (1852 г. – 1887 г.), борили се за освобождението на България от османско владичество. В пантеона се намират костите и на първите русенски учители – Даскал Драгни, Даскал Тони, Нил Изворов, Цани Гинчев, Драган Цанков, работили в името на науката и просветата през XVIII и XIX век.
Завинаги в историята са останали и имената на участниците в Червеноводската чета, взела участие в Сръбско-турската война от 1876 г. Отдадена е почит и към баба Тонка и семейство Обретенови – борци за национално освобождение от османско владичество, живели в град Русе през XIX век.
В Регионалния исторически музей – Русе е съхранено богато антично наследство. Постоянната археологическа експозиция е разгърната в пет зали. Римският период е представен чрез образци на малката бронзова и каменна пластика, оброчни плочи, предмети от всекидневния живот на римското и варварското население в провинция Долна/Втора Мизия. Експонатите разкриват езически култове и живота на ранните християни. Показано е въоръжение, сред което и железен късноримски кавалерийски шлем, единствен у нас, златното съкровище от Малък Преславец, накити и стъклени съдове, откривани в некрополите на крепостите Сексагинта Приста и Тегра (при гр. Мартен), множество редки златни и сребърни монети и др.
Нумизматичен музей-Русе (НМР) е частен музей в България с основен фокус нумизматика. За неговата бъдеща дейност и дом в момента се реконструира емблематичната за архитектурното наследство на крайдунавския град и България сграда на бившата Музикална гимназия. Сградата е паметник на културата от местно значение, датираща от 1901 г. с архитект Удо Рибау.
Продължавайки първоначално заложените функции на сградата – образователните, музеят е един от най-младите в Европа и има амбиция да функционира като европейски научноизследователски център по нумизматика. Предвижда се образователна, експозиционна и научно-изследователска дейности в областта на нумизматиката, археологията, художествения медал, както и изложбена дейност в сферата на кавалетните и съвременни форми на изкуство, организирането на събития свързани с дейността на институцията и популяризирането на българските история и култура.
Проектът за реставрация и адаптация на сградата предвижда хранилище, зали за постоянни и временни изложби, образователен център за деца, виртуален музей, зона за четене. Не на последно място е реставрацията на концертната зала, в която се предвиждат различни културни събития, конференции и семинари.
НМР е сред най-мобилните музеи в страната, представящ експонатите си по иновативен технологичен начин, чрез мобилни витрини и специално разработен за тях софтуер. До момента са реализирани 38 гостуващи изложби в България, представящи нумизматични колекции, собственост на фондация „Братя Бобокови“. Тяхната научна стойност представя пълни или почти пълни колекции на продукцията на антични монетарници от района на Тракия, Мизия и Добруджа, като тяхното изследване предоставя ценни данни за историята, които не могат да се получат от други източници (археологически и литературни). Затова сред основните фокуси на фондацията е работата по създаване на научно-изследователска литература.
В Екомузея е представено многообразието от животински видове обитаващи Поломието и Русенския регион, от праисторически бозайници до днес. Също така разказва за защитените територии и растителността. Разположен е на четири различни етажа с обща площ 2400 кв.м. Екомузеят се различава от природонаучните музеи, по това, че в него са представени връзките между растенията, животните и човека.
На първият етаж е колекция от вкаменелости на няколко милиона години, сред които има гигантски кости на мамути. На територията на България са открити останки от 4 вида мамути. Колекцията на Русенския музей е една от най-добрите у нас и в света, и може да се похвали с единствената запазена изцяло долна челюст на най-примитивния мамут, който е живял преди 3 млн.години – Mammuthus romanus.
В музея може да се види и мамут в реални размери, което е особено атрактивно за малките посетители.
Направени са много диорами, които представят животните и птиците в естествената им среда. Сред препарираните експонати има дори теле с две глави, огромен петел с люспи по краката като на динозавър, триметрова моруна, гигантска костенурка и др. Особено интересен е макетът на пещера, дълъг над 15 метра. Той е разделен на две части и представя Ивановските скални църкви, които са обект от световното културно наследство, и пещерата Орлова чука с прилепи, звуци и сталактити.
В приземният етаж на музеят е разположен малък аквариум, който е единственият у нас представящ многообразието на дунавските риби – есетри, шарани, бял амур, толстолоб, щуки, сомове и др. Разделени са така, че в един и същ аквариум да има и дънни риби.
Като част от експозициите са направени и филми за биоразнообразието, блатните екосистеми, прилепите и елените. Ще има и интерактивни игри за децата. Отделно са представени колекции от различни предмети от началото на 20 век до днес, както и първите неща, които са се случили в Русе.
Сексагинта Приста се намира в съвременната северозападна част на град Русе, на възвишение до брега на р. Дунав. Първият римски военен лагер (от края на І до края на ІІІ в.) вероятно е разположен при устието на р. Русенски Лом. Крепостта Сексагинта Приста заема терен от 4–5 ха. Останките на хълма (ІІ-ІІІ в.) са от цивилни постройки, вероятно край лагерно селище, обособено и като култов център.
Една от тях е храм на Аполон, който е изграден през последната четвърт на ІІ в. (при управлението на Комод или по-вероятно в началото на династията на Северите). Интересен е планът на открития храм. Той е ориентиран на североизток – югозапад и наподобява християнски храм. В него са открити депонирани четири цели и фрагменти от оброчни плочки на Тракийския конник и Аполон, керамика, монети, жертвеник на Аполон с надпис и други находки.
Сградата преустановява функциите си в края на ІІІ в. и върху нея през ІV в., по време на император Константин Велики, е изградена една от най-важните сгради в римския военен лагер – Принципията (щабът на военна част в Сексагинта Приста). Сградата е с правоъгълна форма и е ориентирана с дългите си страни в посока северозапад – североизток. Тя е изградена от необработени камъни на спойка с хоросан и е с размери 28.50 х 16.50 м. Престава да функционира като Принципия при безредиците, предизвикани от готите в края на IV в. След това, както и територията на военния лагер, е обитавана през късната античност (V-VI в.) и по време на Първата българска държава (Х–ХІ в.).
Крепостта Сексагинта Приста е оформена като музей на открито, в който са консервирани и експонирани около 50 м от северозападната крепостна стена и кула, шест сгради, храмът на Аполон и Принципията. В експозиционната част е включен и германски бункер от Втората световна война, в който посредством оброчни материали се представя религиозният живот в провинция Долна Мизия през I-III в. Музеят разполага с изложбена зала, в която понастоящем са изложени мащабирани хартиени 3D модели на археологически обекти по Дунавския римски лимес и реплики на най-представителните находки, откривани в тях.
Лесопарк „Липник”, или както местните го наричаме Текето
Част е от горски масив от липови дървета с внушителната площ от около 20 000 декара, откъдето произлиза и името на местността. Смятан е за най-големият лесопарк на територията на България. Текето е разположено на около 10 км от град Русе. Намира се в района на село Николово.
Изграждането на парка започва в средата на миналия век. Площта на лесопарк „Липник“ е около 20 000 дка и се смята за най-големия лесопарк в страната. На територията на Текето е изградено изкуствено езеро, което е царство за лилиите. Също така има изграден и зоокът, който за съжаление не е в добро състояние, но все пак може да се видят кози, мечка и няколко вида птици. Разнообразието на флората е доста богато и за любителите на растителните видове би било интересно да го посетят. Изградени са няколко алеи, които водят до различни места на парка. Подходящи са за велотуризъм. На територията на парка има голямо езеро, в което поне веднъж годишно се организира етап от състезанията по гребане у нас.
Езерото е зарибено и е посещавано от много рибари. Гостите на парка могат също да се разходят с лодка или водно колело. Алеите са подходящи както за пешеходен, така и за велотуризъм. Около парка са разположени няколко почивни бази, вили, както и бившата резиденция на Тодор Живков.
В землището на Николово могат да се видят и пет защитени вековни дървета – летни дъбове, на възраст между 150 и 300 години.
В дълбока древност в близост до някогашното алианско теке е имало стар български манастир – „Св. Илия”. След разрушаването му там започва да тече лековит извор (аязмо). Според преданията той е бил разрушен и на това място е било построено “Текето”, което на свой ред бива съборено по време на войните с Русия в първите десетилетия на 19-ти век.
Впоследствие до извора е изградена скулптура изобразяваща римската богиня на лова Диана, наричана от местните „бялото момиче“.
Водите на минералния извор днес пълнят малък басейн, в който посетителите и най-вече влюбените хвърлят символично монети за здраве и любов.
Езерото е неизменно любимо място за риболов и дава възможност за разходка с туристическа лодка. Освен възможност да се наблюдават тренировките на гребците, често тук се организират национални и международни състезания по гребане и водомоторен спорт.
Басарбовският манастир „Св. Димитър Басарбовски“ е единственият действащ скален манастир в България. Той се намира в долината на река Русенски Лом близо до едноименното село Басарбово, на около 10 километра южно от град Русе. Манастирът е създаден по време на Второто българско царство през 12-13 век. В този район на река Русенски Лом и притоците й Бели и Черни Лом, долу-горе по същото време, са изградени още няколко скални манастира, останките на немалко от които личат и до днес. Скалите в района са варовикови и много ронливи. Те са били издълбавани за килии от монасите-исихасти в онзи период. Манастирът край село Басарбово става известен през 17-ти век, след смъртта на Св. Димитър Басарбовски (Нови), който приживе бил пастир и живеел скромно в скалите на днешния манастир. Светецът умира през 1685г. Има няколко легенди, свързани със Свети Димитър Басарбовски.
Първата от тях разказва, че светецът се явил в съня на сляпа девойка от селото и й казал, че тялото му е в реката. Когато мощите на светеца били открити, те били нетленни и благоуханни, а девойката прогледнала и от тогава славата на светеца се разнесла из околността. Според друга легенда, владетелят на Влахия поискал да му докарат мощите на басарбовския светец Димитър. Мощите били натоварени на каруца. Тази каруца изминала някаква част от маршрута, но от едно място натам не искала да помръдне, въпреки честата смяна на коне. Така мощите на светеца били върнати обратно в родното му място.
Според трета легенда, мощите на св. Димитър Басарбовски трябвало да бъдат пренесени в Русия през далечната 1774 година. По това време в Румъния, която се намирала по път от България към Русия, имало чумна епидемия. Когато обаче, мощите на свети Димитър Басарбовски преминавали през Букурещ, хората там спрели да умират от чума. По тази причина жителите на града измолили от руските власти да оставят тялото на светеца в Букурещ, където се намират и до днес в Патриаршеската Катедрала „Св. Равноапостолни царе Константин и Елена”.
Тя се намира на 86 км североизточно от Велико Търново, на 9 километра след град Две Могили, в каньона на река Черни Лом. Ако тръгвате от Русе, разстоянието до пещера е около 38 км. До района на пещерата се стига с кола. Пещера Орлова чука е открита е през 1941 година. В хода на проучванията й, в нея са намерени останки от праисторически хора. Пещерата е изградена от варовикови скали. Дължината на галериите е с обща дължина от около 14 километра, което я поставя на второ място в България след пещера Духлата в планината Витоша.
Името на пещерата е свързано със скалния венец, на който е разположен нейния вход. В миналото скалният венец е бил убежище на орли, а самата дума „чука“ означава камениста височина.
До пещерата води стръмна пътека от каменни стъпала. Както в много от облагородените пещери, в пещера Орлова чука могат да се видят красиви галерии и да се наблюдават характерните пещерни образувания. Температурата е постоянна през цялата година и е сравнително висока – около 14 градуса.
Целият туристически маршрут в пещерата се изминава за около 35-40 минути. Групите влизат на всеки кръгъл час. Цената на редовния билет е 6 лв., а за хората, ползващи намаление – 3 лв.
До пещерата има хижа, където може да се подслоните или да похапнете.
Живописната каньон образна долина на река Русенски Лом очарова със своите красиви картини, множество меандри, богата природа и величествени скални венци, осеяни с църкви и монашески килии. Районът е част от Дунавската равнина и е известен с имената Поломието и Ломовете. Заради характерния си карстов и силно нагънат релеф с високи скални отвеси, той е наричан още Долната земя и Планина под равнината.
Природен парк „Русенски Лом“ е разположен на 20 км южно от гр. Русе и носи името на река Русенски Лом – последния десен приток на река Дунав. Обявен е за защитена територия през 1970 г, а общата му площ е 3408 хектара.
Красивите речни тераси, високите отвесни скали, пещерите, скалните образувания, голямото биоразнообразие и историческите паметници превръщат парка в изключително място за посещение. Освен че позволява научноизследователски дейности, природен парк „Русенски Лом” предлага и много възможности за активен и екотуризъм.
Съчетанието между скали, гори, реки, пещери и ливади е причина за изключително богатото биоразнообразие. Флората на парк „Русенски Лом“ наброява 902 вида. Фауната е представена от 10 вида земноводни (от които 5 защитени), 19 вида влечуги, 22 вида риби, раци, охлюви и речни миди, 66 вида бозайници. Едно от най-големите богатства са птиците – 190 вида, от които в парка гнездят 110 вида. Изключително добри условия тук намират скално гнездящите птици – скален орел (Aquila chrysaetos), египетски лешояд (Neophron percnopterus), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), червен ангъч (Tadorna ferruginea), ловен сокол (Falco cherrug) и др.
Различни специално обособени маршрути позволяват на туристите да се запознаят с многообразието на парка. „Грамовец“ е маршрут, който дава възможност за опознаване на красивия ландшафт на Ломовете, богатото биологично разнообразие и множество исторически обекти. Маршрутът започва при археологическия резерват „Ивановски скални църкви“ и по красива пътека сред лонгозна растителност достига до смесите на реките Бели и Черни Лом, даващи началото на река Русенски Лом. По черен път се преминава под внушителни скални масиви, обитавани от различни редки видове птици, и се достига до заслон с камина. Маршрутът е с дължина около 12 км.
„Дендропътеката“ е маршрут, който запознава туристите с растителните видове в парка. Общата дължина на маршрута е 6км, а началната му точка е село Нисово. Обиколката започва с изкачване по широка пътека до скална площадка с панорамен изглед към река Малки Лом. Движението е по равен черен път, като по трасето има изградени места за палене на огън и мостче през реката. Туристите могат да видят над 20 местни дървесни и храстови вида, а за улеснение има информационни табели. При желание маршрутът може да се удължи с 4км и да се стигне до Голям Нисовски манастир, където има изграден кът за отдих.
Друга екопътека води до вековния бряст край село Нисово. Началната точка на маршрута отново е селото, но в източния му край. Маршрутът с дължина 6 км преминава през християнско гробище от ХVІІв, продължава нагоре по скалите, минава край рибарниците на селото и следва пътека на изток до скална площадка в горната част на скалите, откъдето се открива панорама към останките от село Галица. Пътеката слиза до реката и отвежда до вековен бял бряст, където има изграден кът за отдих. След това се продължава до разрушена воденица. От април до октомври привечер от моста над река Бели Лом могат да се наблюдават ловуващи прилепи.
На територията на парк „Русенски Лом“ се намират и Ивановските скални църкви – обект под защитата на ЮНЕСКО. Специален маршрут запознава туристите с историята на Ивановските скални църкви и природния парк. Началната точка на маршрута е село Иваново, а дължината му е 9 км. Тръгва се от жп гарата през село Иваново по дерето край Гарвалов Ялак или по шосето от пътя за Русе към Ивановските скални църкви срещу течението на река Русенски Лом. Стига се до паркинга пред църквите, където има постоянен екскурзовод от Регионалния исторически музей – Русе.
Последният маршрут също е с историческа насоченост – разходка в и около крепостта Червен. Началната точка е село Червен, където през паркинга пред крепостта и по стъпалата нагоре се влиза в крепостта Червен. Могат да се разгледат скални ниши за добив на селитра. Запазени са основите на 13 църкви, болярски дворец и една от двете оригинални средновековни бойни кули в България. До реката се стига по стълби в западния край на крепостта. Може да се разгледа и автентичното водоснабдително съоръжение към крепостта. На място има осигурен екскурзовод от музея в Русе.
Всички маршрути са много добре обозначени, не са специализирани и ако се следва стриктно маркировката, не е необходимо да има водач от природния парк.
Ивановските скални църкви са част от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това е цял комплекс от църкви, параклиси, скитове и манастири, издълбани в скалите в каньона на река Русенски Лом. Намират се на около 4 километра североизточно от село Иваново. До тях се стига с кола. Има си указателни табели. Скалните църкви край Иваново са възникнали през XI век. Районът се е развил като духовно средище по време на Второто Българско царство. Много от някогашните църкви и килии са оцелели и до днес и пазят ценни стенописи и надписи.
Основно място сред светите места край Иваново заема скалният манастир “Св. Архангел Михаил”, основан през 20-те години на ХІІІ в. от монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх. Най-ценните стенописи се намират в църквата “Св. Богородица”.
Билетът за посещение на Ивановските скални църкви е 5 лв. Допълнително може да платите 10 лв. за екскурзоводска беседа. Важно е да знаете, че в месеците от ноември до март включително обектът работи само с предварителна заявка.
Средновековният град Червен се намира в границите на природен парк „Русенски Лом“, на около 35 км. от град Русе, до село Червен. Той е един от най-значимите военно-административни, църковно-културни и стопански центрове на Второто българско царство (12 – 15 в.) и е наследник на ранновизантийска крепост от 6 век.
Средновековното селище е разположено върху високо скално плато по поречието на река Черни Лом със спираща дъха гледка. Състояло се е от голям замък (цитадела), крепостни стени, външен град (разположен в низините), подземни водоснабдителни проходи, обществено-административни сгради, църкви, улична мрежа, жилищни сгради и работилници. При археологически находки там са открити накити, паметници, керамика, съкровища, занаятчийски инструменти, предмети от бита и др.
През 1235 г. станал седалище на Червенската митрополия. Бил е важна пътна спирка от река Дунав към вътрешността на страната. Интересен факт е, че по време на археологическите проучвания на Източната крепостна стена е разкрит надгробен камък с надпис, посветен на унгарската принцеса Ана-Мария – съпруга на цар Иван Асен II, починала през 1237 година.
През 1388 г. средновековното селище е нападнато и опустошено от османските турци. През 17 в. изживял нов период на стопанско оживление.
Как стигнахме до там? Следвайки указателните табели и Google Maps, достигнахме голям и широк паркинг, където има кафене. Там може да закупите билети за крепостта, да се освежите с напитка или да се подкрепите с нещо за ядене.
Средновековният град и крепост Червен е обявен за национален археологически резерват. Разходката до средновековните му руини може да съчетаете с посещение на пещера Орлова чука и Ивановските скални църкви, включени в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.
В крепостта е осигурен постоянен екскурзовод от Русенски исторически музей. Запазени са основите на 13 църкви, включително миторополитската, болярския дворец и една от двете оригинални средновековни бойни кули в България. Слиза се до реката по стълби в западния край на крепостта до реката. Връщането по черен път срещу течението. Може да се разгледа автентично водоснабдително съоръжение към крепостта.
В град Русе и в близост до него има голям избор от различни видове спорт: фитнес, тенис на корт, волейбол, баскетбол, зумба, танци, каланетика и бойни изкуства, тенис на маса, гимнастика, бадминтон, футбол, спортна стрелба, конна езда, академично гребане, скално катерене и др.
За нашите гости, които са в града да се отпуснат и идват за нови преживявания, можем да предложим различни видове забавления, като винен туризъм, риболов, картинг и др.
